Защо хирурзите продължават да правят операции, доказано безполезни

Въпреки че клиничните насоки категорично препоръчват да не се извършва операция на ротаторния маншон при болка в рамото, тя все още остава една от най-често извършваните операции на рамото в световен мащаб. Въпросът е защо, когато доказателствата сочат, че операцията носи повече вреди, отколкото ползи, хирурзите продължават да я предлагат на пациентите си.

Перспективата на хирурзите

От гледна точка на хирурга, подобрението на пациента след операцията изглежда логично свързано с тяхната намеса. Често хирурзите наблюдават, че пациентите им се подобряват, и това ги кара да вярват, че операцията е причината за положителния резултат. Обаче, проучвания показват, че пациентите биха се подобрили по сходен начин и без операцията, което поставя под съмнение необходимостта от хирургическа намеса.

Свръхувереност и личен опит

Хирурзите често са склонни да се доверяват на собствените си наблюдения и опит, а не на рандомизирани проучвания. Тази свръхувереност не е уникална само за хирурзите; изследвания показват, че лекарите с по-ниска компетентност са по-уверени в диагностичните си способности.

Перспективата на пациентите

От гледна точка на пациентите, хирургичната интервенция може да бъде възприемана като проява на старание, докато бездействието може да изглежда като немарливост. Сигурността, изразявана от хирурга, може да успокои пациентите, което ги прави по-склонни да приемат операцията.

Конфликти на интереси

Докато се разглеждат конфликтите на интереси в хирургията, основният конфликт, който рядко се обсъжда, е любовта на хирурзите към операциите. Колкото повече операции извършват, толкова повече печелят. На практика хирурзите често следват медицината, основана на доказателства, само когато това е в техен финансов интерес.

Неправилната практика на хирурзите

Примерите от Финландия показват, че след като стана ясно, че операцията на ротаторния маншон е почти безполезна, броят на операциите намалява в болниците с нестопанска цел, но продължава да расте в частните институции, където доходите зависят от извършените процедури.

Нуждата от промяна

Както казва психологът Ейбрахам Маслоу, „когато единственият инструмент, с който разполагаш, е чук, изкушението е да третираме всичко като пирон“. На хирурзите е трудно да приемат, че понякога не съществува хирургично решение на проблема.

Заключение

Безполезните операции не само, че не предлагат ползи, но и носят рискове и усложнения. Хирурзите трябва да приемат, че понякога бездействието е по-добро решение и да се обърнат към по-малко доходоносните, но по-етични методи на грижа и съпричастност.